Постинг
18.11.2007 16:51 -
На моят баща.
Някога написах това стихче посветено на баща ми:
Защо все на него му преча,
на него - на моят баща ?
Не може да мине и вечер
без упрек за толкоз неща.
Че съм млад, може би му е криво
и че вярвам в красиви неща.
Не зная какво би стопило
между мене и него леда.
А сред свади и приказки остри,
ний забравяме две основни неща-
аз, негов син съм все още;
той все още е моят баща.
Сега, след толкова години мога да кажа това:
Сега аз вече знам,
защо така сме спорили.
Не мога нищичко да дам-
мечтите са изгонени.
И колко прав си бил тогава,
виждам го едва сега.
От миналото спомени остават,
но живот ли е това ?
Благодаря Ти ! :)))
цитирайще бъдеш прекрасен баща!
когато му дойде времето...
сигурна съм !!!
поздрави за страхотните стихове!
цитирайкогато му дойде времето...
сигурна съм !!!
поздрави за страхотните стихове!
Благодаря ти за вярата в мен !
Само времето ще покаже дали е така както казваш.
Благодаря ти ! :)))
цитирайСамо времето ще покаже дали е така както казваш.
Благодаря ти ! :)))
и те грешат ,носят частица от кръста на твоето бреме
имат вина ,която аз не ще премълча
цитирайимат вина ,която аз не ще премълча
Разбира се, че и те грешат и те са хора не по-различни от теб самата и слава Богу, че е така иначе ще е страшно. Така се учим, по трудния начин, за да сме го изстрадали и наистина да го знаем, а не просто да сме си "назубрили урока". Прощавай, ако можеш. :)))
цитирайказват, че мъжът минава през няколко фази - на 5 години "моят баща знае всичко", на 12 "бе баща ми май не знае всичко", на 16 "на моя старец нищо не му е ясно", на 22 "бе на баща ми май много неща му бяха ясни" и на 40 "ооо....татко ли, той определено знаеше всичко"....
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Благодаря. :)))
"Да би младо знаело, да би старо можело." ;)))
цитирай"Да би младо знаело, да би старо можело." ;)))
Мразя те ,мразя, мразя ,така и не го разбра ,
не искам нищо от теб освен дума добра
Аз мога ,знам ,че мога ,ще се оправя и сама ,
от тебе искам да ми вярваш и малко подкрепа
Не ми помага ,когато ми крещиш ,
не ми помага и когато с неразбиране мълчиш
Колкото и да е хубав деня или лош ,
срещна ли навъсенията ти поглед ,
стрелите политат към сърцето ми ,пронизваш ме с нож
Не виждаш как навела глава ,ненамирайки смисъл да продължа ,
но вървя,
а процеждаш какпа по капка кръвта
искаш да се свърша ... не, не мисля
Знам ,че ме обичаш ,
знам ,че аз съм смислова частица за живота ти ,
усещам го когато с нежнос името изричаш ,
но почакай ,спри ,живот отделен в мен кипи
Вкопчил си се със злоба в моята душа ,
казваш аз за ваш живея
Не ,не искам това ,връзката ни жизнена някога ще преудолея,
ще поема и аз по друг път ,да градя живота свой ,
ще те обичам да ,ти пак ще си си мой
Но не ме спирай ,моляте от сърце ,
прегръщах те със страх и стисках те силно с малките ръце,
но сега искам да опитам и сама ,не съм вече дете
Друго яче стои за мене света ,
имам нужда все още от теб ,
но като приятел , а не вече баща
цитирайне искам нищо от теб освен дума добра
Аз мога ,знам ,че мога ,ще се оправя и сама ,
от тебе искам да ми вярваш и малко подкрепа
Не ми помага ,когато ми крещиш ,
не ми помага и когато с неразбиране мълчиш
Колкото и да е хубав деня или лош ,
срещна ли навъсенията ти поглед ,
стрелите политат към сърцето ми ,пронизваш ме с нож
Не виждаш как навела глава ,ненамирайки смисъл да продължа ,
но вървя,
а процеждаш какпа по капка кръвта
искаш да се свърша ... не, не мисля
Знам ,че ме обичаш ,
знам ,че аз съм смислова частица за живота ти ,
усещам го когато с нежнос името изричаш ,
но почакай ,спри ,живот отделен в мен кипи
Вкопчил си се със злоба в моята душа ,
казваш аз за ваш живея
Не ,не искам това ,връзката ни жизнена някога ще преудолея,
ще поема и аз по друг път ,да градя живота свой ,
ще те обичам да ,ти пак ще си си мой
Но не ме спирай ,моляте от сърце ,
прегръщах те със страх и стисках те силно с малките ръце,
но сега искам да опитам и сама ,не съм вече дете
Друго яче стои за мене света ,
имам нужда все още от теб ,
но като приятел , а не вече баща
Така се чувствах и аз някога, за съжаление всички ние трябва да преоткрием "топлата вода" за самите себе си и това е нормално, нормално е и родителите ни да ни нараняват понякога, когато се опитват да ни предпазят и т.н. Трябва да знаеш едно - когато никой не може да ти помогне, единствено родителите ти, ако трябва ще дадат кръвта си за теб, но ще го направят и тяхната къща винаги ще бъде твой дом, независимо от нищо друго.
:)))
цитирай:)))
http://bizcocho.blog.bg/viewpost.php?id=193965
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 18770