Когато те погледна във очите,
от морски пръски смях искри -
защото слънце грее, а не вихри.
Снегът от вчера се стопи...

Снегът топи се и замръзва,
но всяка нощ вали.
Слънцето по него плъзва
немощни лъчи...

...Затрупва улиците, тротоарите, пейките...Заобля ъглите...Всичко е заоблено, бяло, много тихо...
...И някак чисто...Прилича на Мечта...бяла, бяла...
Снегът вали в очите ни...Колко бели, красиви мечти!:)

само да можех да погледна в очите ... =)

"...бели, красиви мечти!" ...
...затрупани ...
:)))

Не ти трябва, повярвай ми. :)))

аз много държа на очите
крият толкова тайни и истини =}

Бих казала "бели, заоблени и по-красиви мечти"...
Не "затрупани":(

Ами разрий ги ,де...тез затрупани мечти...
А пък снегът нека си вали...

Например, защото там няма нищо, празнички си ми останаха, а ако погледнем малко по-абстрактно тук, имам предвид блога, съм показал всичко което имаше в очите ми. Така че ти вече си ги видяла. :)))

невинаги нещата са такива каквито искаме, иска ми се да не бяха така, но - уви. :)))

Не смогвам, голям снеговалежа. :)))

красиви са били

Благодаря. :)))
Някога, може би са били. :)))

Погледнах те през поглед на година..
и не едно видях ..,което идва или си отива,
но жив ще е в очите твоят смях
докато в душата,по човешки
изписваш римите без страх
че" може би това са днешни грешки"
и за утрото възможно е да бъдат "праг"...
Когато те погледна през очите мои,
снегът тъй нежно шумоли...

Едно и също си остава
вече толкова години.
Снега така и не престава
и ветровете тъжно вият.
:)))